Стихотворения, посвященные святым Кириллу и Мефодию
СПърва книга щом хванах,
там намерих вашто име,
колко много аз узнах
трябва ние да ви чтиме.
На езика си до днес
учим, молим се с наслада.
Всяка слава, всяка чест
за това на вас се пада.
Възлюбихте своя род
и посяхте скъпо семе,
с неговий се радва плод
цялото славянско племе.
Името ни и родът
от забвенье вий спасихте,
към просвета в славен път
вие нази устремихте.
Вий пръснахте между нас
светлото ученье ново,
първи път от ваший глас
чухме името Христово.
Зарад вази можем днес,
свети Кириле, Методий,
да живеем с гордост, с чест
между другите народи.
Дорде трае наш език,
боговдъхновени братя,
ваший подвиг свят, велик
ще се слави на земята.
Дорде българин един
още на света живее,
като благодарен син
вам с възторг хвалби ще пее.
Дор ви славим - от беда
вашта памет ще ни пази.
Пътеводна вий звезда
ще сте винаги за нази.
Азбука мила
кой с любов дари ни?
Кой ни даде сила
в робските години?
В нощите тирански
мрака кои пробуди?
Кой рода славянски
с писменост събуди?
Кой към светлината тръгна да ни води?
Солунските братя
Кирил и Методий!
Пишат братчета,
сестрички
и лулички и чертички.
И накрая бързо става
буква хубава и права.
Тези буквички чудесни
са ни още неизвестни.
Ние, малките деца,
пишем още колелца.
Ние славим имената
днес на Солунските братя.
Те за нас са много мили,
че ни буквите дарили.
От ония дни, когато вие
сътворихте светлина и книга,
много мечове ръжда разяде,
а речта ни родна не умря.
Тя роди сказания и песни,
звънки като глас на чучулига,
гневни като вой на зимна буря,
вечни като пролетна заря.